До последния си залък…
гориш ме като огън ме гориш
душата ми неистово се мята
дали ще можеш някога да ми простиш
че съм далеч от тебе на земята
разпалваш в мене истински пожар
превръщам се във факла коленича
и порива ми тъй необуздан
неистово на тебе ме обрича
ръцете ми те търсят със копнеж
очите ми те сричат на посоки
ти все така си вихърен стремеж
на моите желания дълбоки
не мога да зачеркна любовта
да се отърся тихо да забравя
че само с теб я има радостта
далеч ли си сърцето ми прегаря
сънувам те изваян и висок
китарата ти нежно ме оглася
а пътя неизвестен и широк
ехтеж от дланите ти ми донася
вятърно се смее пролетта
примамва ме звезди посипва
безмълвно ме прегръща обичта
а после във далечното отлитва
аз винаги ще чакам твоя бряг
скалата боса тайните ми скрила
на времето в забързания бяг
лицето ти без глас ще преоткрия
Единствен си във моя календар
парче земя море и пламък
във моя свят от бурите огрят
ще те обичам до последния си залък
02.03.2016г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар