Хоровод...
имам нужда да мълча
имам нужда и да викам
тихичко напред вървя
все така самичка скитам
вярвам в твоята душа
и в цветята сред полето
падам ставам и греша
влюбена съм под небето
всяка мисъл в мен е зов
всяка пролет е изкуство
моя свят далечно нов
съхранява всяко чувство
дай ми своята ръка
целуни ме със усмивка
тръгвай си от мен тъга
вече съм във цвят Щастливка
моите крила растат
избуява в мене радост
ветрове във мен горят
знак на вечната ми младост
няма вече в мене страх
само обич към живота
тайни знаци аз събрах
на любовната Голгота
време ми е да летя
световете да съшия
всички аз ще съхраня
със приложната магия
ти ме следвай отдалеч
стъпките ми преброявай
от звездите с тиха вест
моите очи дарявай
ще се върна чакай знак
песни пак ще ти запея
като малък светъл влак
аз към бъдното се рея
там ни дебне свобода
и щастливата развръзка
във посока светлина
мойта мисъл става дръзка
имам нужда да мълча
имам нужда и да викам
своя път ще извървя
времето щом предизвикам
18.03.2016г.
Елица
*****
Търся
цвете...
Всяка пролет и на сън се моля да ме отвлече, срещнем ли се двама.
Всяка пролет чакам така,
да посегне топла ръка,
и покорни моите рамене тихо да погали.
И полека ме поведе,
и така без да знам накъде,
или пролетен огън поне в мене да запали.
Дълго чака тръпнеща земята своя миг зелен,
своята магия.
Ах, момчето пролетно и светло близо е до мен,
как да го открия?
Всяка пролет чакам така,
да посегне топла ръка,
и покорни моите рамене тихо да погали.
И полека ме поведе, ей така без да знам накъде,
или пролетен огън поне в мене да запали.
Търся цвете грейнало в ръцете на едно момче,
дето все го няма.
Всяка пролет и на сън се моля да ме отвлече, срещнем ли се двама,
срещнем ли се двама,
срещнем ли се двама.
:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар