Осмомартенско…
тихо пее песен пролетта
нежно по ръцете ме докосва
връща във очите любовта
с тиха сила тя ме омагьосва
птици рее синьото небе
слънцето се смее като пламък
зеленее източно поле
в епизод от настояще кратък
крача боса в младата трева
веят се косите ми игриви
няма вече студ и тъмнина
парещи са мислите щастливи
днес съм просто крехка и добра
влюбена жена и стих и цвете
стели се по мене светлина
пътя към далечното поет е
той ме следва пламенно с очи
във простора звездно ме рисува
в огнените мартенски зари
важно е това че съществува
винаги ще вярвам в обичта
само тя вълшебно ме спасява
съдбата си докрай ще извървя
докато вятър пак ме
сътворява
08.03.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар