Powered By Blogger

неделя, 20 март 2016 г.

Пътуване...




Пътуване...

Обичам ли те
В мен като камбана
Отеква непознатия ти глас
Една любов космически
Голяма
Все още ме държи
Във свойта власт

Сънувам те
Усмихнат и спокоен
Подаваш ми трепереща ръка
А образа ти
Слят и многоброен
Далеч прогонва
Всяка тъмнина

Не ме вини
Отдавна примирена
Аз крача по пътеката към теб
И някак си докрай
Осъществена
Ще бъда щом те срещна
Някой ден

Не те избрах
И ти не си ме чакал
От друг е начертаната съдба
Безгласно във душата си
Ме викал
А аз те разпознах
Без правила

Сега остава
Само да се срещнем
Сърцата си да слеем във едно
На звезден бряг
Безименно потребен
Ни чака общото ни
Минало гнездо

20.03.2016г.
Елица


Няма коментари:

Публикуване на коментар