Космическо...
Искам да съм в друга синева
тихо да препускам с ветровете
в дланите ми твоята ръка
да държи далече страховете.
Да ти шепна огнено без глас
скрила радост мисли да бродирам
вярата във всекиго от нас
от вълшебни стомни да събирам.
Ти да пееш в моето сърце
светлина да диплиш по небето
после със усмихнато лице
да ме гониш волна сред полето.
Да живеем двамата
така
звезден бряг да топли
любовта ни
нашата безкрайна
свобода
да ни следва даже във
съня ни.
Ти си моя лъч от
светлина
огнено вълшебно постоянство
чувствам те дори във
тишина
сбрала нашето
космическо пространство.
15.03.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар