Осмото чудо...

NOTE: Винаги съм се разсъждавала като чудо, но вече разбрах и кой пореден номер съм! ;) (намийг) Вълча порода съм и такава ще си остана. С остри зъби, но и мека козина, за тези които се сгушват в мен... Сигурно и ще продължа да вия както до сега - без глас, с горещи мисли, и не само по Пълнолуние. Който трябва да ме чува със сигурност ме чува. И ме следва... Зова на душата се чува от избраните... Много ми е странно разни хора като започнат да се превъзнасят как били вълци, как виели... Кухи и празни думи... Ако са наясно как кръвта ти изстива и сякаш попадаш в друго измерение, когато вълчия нагон се развихри думичка няма да проронят по темата... Просто защото тайните за усещанията не се споделят, те просто се изживяват... ако така ти е писано... Като някаква тъмна магия, в която ти остава само да се надяваш, че ще издържиш... Ще оцелееш... Друго какво – страстта – като на Маша е – за лудории... Може би трябва да вляза в схватка с леля кой води глутницата... Въпреки, че времето е най-добрия оценител на водачите. Аз съм Алфа и такава ще си остана! Просто Fallow me!.... Или пък си намери друга посока и преследвай мечтите! Това и е хубавото на свободата - просто я живееш! Безкрай, докрай, завинаги, за всичко!...

Eли

08.03.2016г.