цитат и снимка
„Дамски клуб“ във ФБ
NOTE: Било е толкова отдавна. В друго време,
в друг свят. Странно как спомените се завръщат. Спохождат сънищата ни,
вибрациите ни... И кълбото се разплита. За добро. Любовта не може да се
забрави... Погребваме я в дълбините на съзнанието. Хвърляме два кубика пръст
или по-точно вятърна забрава и си мислим, че сме спасени. Само си мислим. Нищо не зависи от нас.
Всъщност решенията не зависят от нас. Посоката отдавна е избрана. От Всемира. Ние
единствено можем да се завърнем. Към корените си. Към изначалието. Там, където
започва и свършва всичко. В безвремие. Във вечност. Днес видях странна снимка
във фейсбук – един надгробен камък и на него пишеше нещо от рода – Очаквайте
завръщането ми, в момента съм в реинкарнационна процедура. Просто ми пазете
вещите. Кратко, точно и ясно. И вярно. За сега. Ала после ще стане нещо
друго... Ами ако настоящата инкарнация е финалната, както пее Алсу – Финальная
жизнь?? И е време да си поправим пречупените криле, защото дълъг път ни зове...
Въпроси, въпроси, въпроси, които имат отговори, но... когато му дойде
времето... Спри да се страхуваш! Просто Бъди и Обичай!*
07.03.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар