Сакрално...

Сакрално…

Заспиваш ли с последните лъчи,

за да родиш отново светлината

и музика за двама да звучи,

пронизвайки докрайно тишината.

В небесното се впускаме във танц,

следите ни се губят сред простора,

Луната ни залива с бляскав гланц,

усмихнато ни следват много хора.

Преплитаме се – влюбени души,

звездици две трептящи в синевата,

през нашите копнеещи очи,

във бяло се пречупва тъмнината.

Оставаме до първите зари,

високото е нашата сакралност,

а после се завръщаме сами -

войници във жестоката реалност.

09.07.2018г.

Елица

*****