След всичко...

След всичко…

Сама стоя накрая на света

и чакам твойте стъпки във Всемира,

с душата си - звезда блестя,

покоя си сърцето ми намира.

Платена е високата цена,

пътеките ни пак се сливат в бяло,

във тази непрогледна синева,

безвремието тихо се е спряло.

Пристигаш горд, с разперени криле,

прегръщаш изтерзаните ми мисли,

очите ти се взират със копнеж,

в очите ми безкрайни и лъчисти.

Присъдата е тежка и гори,

сълзите си посипваш над духа ми,

споделяш колко много те боли,

утеха си намираш във кръвта ми.

Опитах да те пазя отдалеч,

но ти повтори старите си грешки,

през бурите гореше като свещ,

вибрираше във ниското човешки.

Ала човеци ние с теб не сме,

пазителите нямат земен облик,

усещаме се истински добре,

единствено преплетени във полет.

А този полет имахме в нощта,

облечени със лунната реалност,

досбъдвахме мечтите си в съня,

сред вятърна магическа тоналност.

Изтриха всичко. Правата черта

беляза същността ти като стигма,

единствено остана любовта

извираща от моята енигма.

26.07.2018г.

Елица

*****