Юли...

Юли…

През юли в мен нахлува светлина

дошла от неизвестното пространство,

крилете си разпервам в синева,

летя щастлива с тихо постоянство.

Във нощите небето ми е дом,

прегръща с обич моята безбрежност,

вклинява в мене атомен синхрон

и шепне куп признания за вечност.

Във дните все се скитам сред треви,

прегърнала терзания предишни,

а в моите нестихващи следи,

копнежите се сплитат нелогични.

Подреждам се единствено в съня,

когато се досбъдват всички тайни,

когато съм изгряла и трептя,

сред чувствата ми крехки и омайни.

Но вече идва август, любовта,

по-силна вътре в мене ще запее,

защото е предречно така -

за тебе мойта нежност ще живее.

31.07.2018г.

Елица

*****