Между животите…
Дали ще дойде някой ден смъртта,
невидима в простора да покълна,
разперила магичните крила,
отново в ангел аз да се превърна.
В безвремието моята снага,
високо се издига във небето,
разлиствам се най-пълно в пролетта,
живея тъй щастлива до морето.
Любимият ми винаги е с мен,
орел красив, бездумен, нелогичен
и той е там докрай осъществен,
със моята усмивка синхроничен.
Пътуваме из нашите земи,
душите ни се сливат до премала,
и бликат наште огнени следи,
в които любовта ни се е спряла.
Почиваме си, после с устрем нов
се втурваме в поредната реалност,
пазител ни е страстен благослов
и отзвука на общата сакралност.
Но днес финалният живот тече,
сърцата за безсмъртие копнеят
и нова дреха Бог ще облече
на костите ни. Те ще оцелеят.
Защото е пазител Любовта,
на пътя ни безкраен към звездите,
спасен за вечност пак ще е света,
а ние ще пребъдем във мечтите.
18.07.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар