Нова песен…
Във теб се взират моите зеници,
прегръщат те със порив и копнеж,
събират те от хиляди частици,
на устремния вятърен летеж.
Небесен звън безгласно ме опива,
притихвам звездна в твойта топлина,
душата ти неистово ме скрива,
по някакви си стари правила.
И ставам теб, а ти във мене грееш,
преливаш във различни цветове
и нова песен тихичко ми пееш
за общите магични светове.
До утрото оставам само твоя –
вълшебен ангел, брод и светлина,
а после се изгубвам зад завоя
на източната древна равнина.
31.07.2018г.
Елица
Тихо,
тихо само слушай…
Няма коментари:
Публикуване на коментар