Само във небето…

Само във небето…

Без глас те викам пак и пак,

мечтите ми по тебе се разливат

и в този светъл вихрен водопад,

надеждите за бъдното се скриват.

Усещаш ме – един невидим лъч,

туптящ дълбоко в твоята сакралност,

прегръщаш ме в копнеещия здрач,

на общата ни вятърна реалност.

До твоя праг посипвам светлина

и стъпките си в нея скривам,

а после в споделена тишина

със мойта нежност бавно те опивам.

Разстилаш се по звездния ми бряг,

отново сме щастливо съкровенни,

в далечния космичен необят

се сплитат мислите ни белостенни.

Оставам твоя чак до утринта,

с обичане превързвам всички рани,

на твоята изстрадала душа,

в която чувствата ми вечни са прибрани.

А после следва слънцето в дъжда,

една усмивка скрита във сърцето,

невидима преграждаща стена,

стопяваща се само във небето.

23.07.2018г.

Елица

*****