Извисяване...
Тупти във мене атомна
земята,
усещам я във своите нозе,
напомня ми, че нося
светлината
във своето изстрадало
сърце.
А вятъра във мене пак се
скита,
чертае ме на север и на
юг,
от неговия устрем съм
пропита,
притихнала под стария
капчук.
Една надежда гали
сетивата
на силната ми огнена
душа,
прозира път напред във
тишината
със нея всеотдайно се
теша.
Прибирам се във себе си.
Копнея.
От спомените бавничко
чета.
Свободна като птиците се
рея
и в други измерения
горя.
За теб болея няма и
далечна,
обгърната от звездния
ефир,
че само с тебе се усещам
вечна
и някак си щастлива до
безспир.
Ще си припомниш старата
ни клетва,
преплетените в тъмното
ръце,
онази обич винаги
ответна
в красивото заключено
небе,
защото сме обречени
отдавна,
един във друг безмълвно
да горим,
във битката пречистваща
и славна
духът ни общ докрай ще
извисим.
08.07.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар