Записки в дневника...

Вятърна е моята душа

Тихо над полята скита

Тя е с дъх на сол и на цветя

Нощем нейде с птиците отлита:)

NOTE: Днес целия РС (е почти;)) беше клиент на Тенденз. С Вилия се обзаведохме с еднакви обувки, хах. Много са удобни за всеки ден. С едни дебели токове. Още трима си купиха от другите модели. Падна мерене, маршируване и демонстриране. Също и много смях, а смеха е здраве и добро настроение. Шопинга винаги действа разтоварващо. Много съм доволна. Везните ми, обаче, продължават да не са в равновесие. На моменти направо чувам оглушително как едната страна се бие в пода и тежи до пръсване. И една тежест усещам вътре в гърдите. Защо не може да бръкнеш с голи ръце в сърцето си и да откъртиш с трясък любовта, да я метнеш през рамо и да продължиш напред сякаш нищо никога не се е случвало. Или пък да имаме магически пръчки като в „Мъже в черно” – блесват ти със светкавицата в лицето и нищо не помниш след това. Или като в „Никита” – вкараха я в някаква тръба, правиха и някакво промиване на съзнанието и после като я изкараха не помнеше Майкъл... Много по-добре щеше да бъде. За 5 години много се заричах и все ставаше нещо поради което прекрачвах забраните и все се връщах назад, назад, назад... Този път, обаче, единствено в стиховете ще пречистя душата. Тук в моето космическо пространство, където се чувствам удома си.  Много ме бива да спазвам правила, особенно такива, които сама си наложа. Този път за мое добро отстъпление няма да има, независимо какво бушува в душата ми. А може виковете на душата ми да заглъхнат полека-лека през следващите месеци. Де такъв късмет, шепне ми подсъзнанието... Самия факт, че бълвам стих след стих, показва че скоро оправия няма да има...Остава ми само да ги изписвам и да ги качвам, за да я освободя тази енергия от себе си... Незнам дали през следващия месец ще ги публикувам или ще ги трупам само като чернови. Зависи от настроението ми и моментното ми състояние.  Днес съм доволна, защото написах решенията и спазих сроковете, но в почивните дни трябва да напиша други 10. Пак ще вися утре цял ден пред компютъра. А по бих предпочела да се сгуша с нюансите и да си я дочета, че вече ме сърбят ръцете за продълженията.   Гледа ми се и някой хубав филм. Трябва да се поразтърся. В моменти като настоящия мозъка ми работи много бързо и трескаво, скача от тема в тема, от мисъл в мисъл, може би и Пълнолунието си казва думата... Не мога да се отърся от Вълчата си природа и туй то... :( Дежурството свърши за моя радост и следващата седмица ще мога да пиша спокойно. Изцедиха ме до последно. Буквално. Обичам живота си и работата си, но в такива моменти ми се иска да съм на острова, при скалата, да живея в безвремие, без компютри, телефони, да съм заета с плетене на венци от цветя, плуване, готвене на някакви интересни гозби, разходки и от време на време за вдигане на адреналина – някоя космическа битка... хах... :))))))))  Е, поне в края на изложението си се усмихнах! Има светлина в тунела, в който летя. Трябва да се стягам и за сватбата. Още не съм си разходила ботите, а няма почти никакво време.  Дано и през следващата седмица временцето се задържи такова пролетно. Създава настроение и радост. Още не съм купила мартеници. Трябва в понеделник да пообиколя. Дано открия интересности. Аз трудно избирам мартеници - трябва да е нещо различно или символно. Ако си намеря пак Феникс ще си взема такава. Това е любимата ми мартеница... Ще я окача и ще я понося като медал на врата... Стига да има...

Май в момента не се сещам за друго. Я да се поздравя с една от любимите си песни...Дали все още минавам за хубаво момиче?! ;) :)))))))))))))

26.02.2016г.

Ели

*****