Гневно...

Гневно…

отивай си

прибирай си очите

не искам вече твоето небе

пресъхнаха завинаги сълзите

аз крача светла в моето поле

не ме следи

стихията я няма

след огъня остана пепелта

и спомен за Любов Голяма

подтисната дълбоко във кръвта

не си за мен

ужасно си себичен

безкрайно влюбен в свойта правота

объркан и тотално нелогичен

далеч от мойта тиха светлина

върви си в твойте

мътни коловози

не е за мене твоята игра

достатъчно се блъсках във въпроси

аз искам вече само да мълча

във моя дом

е ясно и спокойно

космическа безкрайна синева

отсъствието ти е благотворно

за моята изстрадала съдба

приключих с думите

за теб и ветровете

душата ми към бъдното лети

самичка ще преборя световете

безсмъртието пак ще заблести

отивай си

не си желан от мене

несбъдване е времето сега

сърцето ми без теб ще оцелее

в сакралната невидима игра

24.02.2016г.

Елица

                                 *****


 Бележки под линия
______________________________________________________

Не е омраза, това чувство ми е чуждо.
По-лошо е - нарича се Безразличие.
Както казах и преди - работата ще бъде свършена със или без тебе!
Пъзелът се реди всеки ден.
Финалната песен тепърва предстои!
Аз имах нужда просто от Обичане.
От какво имаш нужда ти - вече не ме интересува!

Подпис,
Елица Единствена по кръговете на живота танцувайки