Вълчо...
Обичам мислите за теб
Спохождат ме на сън подобно птици
Прегръщат ме в изгряващия ден
Като горещи електрични жици
Вървя към теб във своите мечти
Нозете боси граници прескачат
Понякога жестоко ме боли
И гарвани в копнежите ми грачат
Тогава се превръщам във бреза
По вятъра бездумна оцелявам
Открехнала вълшебната врата
Аз моя свят докрай осъществявам
А ти следиш душата ми с очи
Попиваш я в написаните думи
Че ме обичаш страшно ти личи
В пространството стаено помежду ни
Ще дойде ден отново
да си мой
Че вълците не могат
по самички
Все още чувам
страстния ти вой
Сред бляскащи в
небесното звездички
Безсмъртни сме от
стари времена
Една легенда още ни
разказва
Облечена е тя във
тишина
И пътя към безкрая ни
показва
28.02.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар