Среща...

                             Среща…

Заспивай, мили, късничко е вече,

дойдох за малко в твоя сън,

един пророк отдавна ми предрече,

че все към теб ще бродя, като звън.

За тебе аз съм огнено момиче,

което шепне пламенни слова,

надеждата в косите ми се стича

и ражда въздесъща синева.

Далече си, но също си и близко,

дланта ми гали твоята мечта,

очите ми попиваш някак дръзко

във тази непрогледна тъмнина.

Обичай ме безмълвно и полека,

танцувай с мен вълшебен ритъм блус,

съдбата ни изстрадано нелека,

виж придобива пролетен ракурс.

Да си вървя, аз мисля че е време,

целувам те със нежност и тъга,

а чувството във нас ще оцелее,

защото е родено в Светлина.

12.02.2016г.

Елица

                                                               

                                                                 *****