Powered By Blogger

петък, 26 февруари 2016 г.

Ерос Рамацоти...





*****


Запазена…

Очите ми откриха светлина
тихо и безгласно я попиват
отново пее моята душа
неистови желания пулсират.

Бягам из вълшебната гора
в пясъци следите скривам
пръскам свойта тиха красота
докато в безкрайното се взирам.

Пази ме в небесното орел
вятърно с мечтите ми се слива
после къс от вярата ми взел
любовта в сърцето ми открива.

Двамата летим във тишина
радостта е нашата посока
няма вече страшна тъмнина
нито пък скалата е висока.

Скачам във дълбокото от раз
после се превръщам в тайна
истината е в самите нас
приказно красива и незнайна.

26.02.2016г.
Елица :)


Няма коментари:

Публикуване на коментар