снимка - Душа във ФБ
Финална битка…
Сега пътувам с пъстрата дъга
очите ми са волни и щастливи
пресреща ме дълбока синева
и веят се косите ми красиви.
Земята с обич тихо ме зове
а птиците ме следват от простора
бреза съм във широкото поле
и песен съм във ляво до завоя.
Отново съм свободна и летя
със вятъра препускам на посоки
във резонанс със слънцето трептя
спокойни са очите ми дълбоки.
Не се завръщай, моля те, недей
от тази обич пари и боли ме
единствено за мен копней
ала далеч от тебе остави ме.
Не можем да сме заедно, уви,
сърцата ни горят на вечна клада
а Феникса когато се стопи
душата ни отново ще е млада.
Тъжи далеч от моето небе
с очите си ме следвай и пази ме
Съдбата ни е порив и море
от бурите невидим защити ме.
Историята пише се сега
последни думи във безкрая няма
излез от тази болна тъмнина
събрал във шепи любовта голяма.
Да бъдем смели войни в светлина
и битката финална ще завърши
след нас ще се посипе тишина
когато тлеността ни се прекърши.
26.02.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар