Powered By Blogger

сряда, 13 януари 2016 г.

Старите крила...


Старите крила…

най-ярката звезда в небето
шепти и осветява моя път
но плаче пак неистово сърцето
докато птици горе го зовът

стрелките се въртят като комети
и отброяват дните за живот
надянала съм старите доспехи
дописвайки пореден епилог

а моя дом е някъде далече
където слънце грее във нощта
да се приготвям време ми е вече
поправени са старите крила

една любов в безкрая ме завръща
еднопосочна нежна и добра
във цветна фея тихо ме превръща
когато нарушавам правила

а вятърът ме следва по петите
играе със снагата ми на дартс
в копнежите му огънят ми скрит е
и все така съм в неговата власт

промяната ще дойде като песен
изпята от дъжда сред синева
подай ръка и пътя ще е лесен
обгърнат от вселенска тишина

13.01.2016г.
Елица


                                     *****

Няма коментари:

Публикуване на коментар