Мълчанието...

NOTE: Смълчах се и се чувствам добре така… Докато отпивам от чая си мисля за толкова много неща. Успявам да подредя взаимовръзките и да разлея спокойствие по капилярите си. Твърде дълго говорих. Малко се поуморих. Имам потребност от мигове насаме със себе си. Онези моменти, в които ми е важно да се споделя на един единствен човек. Той ще ме последва по начертаните пътища. Просто знае, че чакам стъпките му в просвета на утрото след мен. А понякога и преди мен. Защото освен да го водя, обичам и да го следвам. А най-хубаво е, когато вървим рамо до рамо. За тези години научих толкова много уроци. Най-вече научих как да правя другите щастливи. Като им подарявам думи, грижа, внимание, съпричастност, сърдечност, човечност. Като ги поканя да съпреживеят моя свят, емоции, душевност. Вятърното е моя спокоен пристан. Мястото, където душата ми трепти с най-силни вибрации. Пресечната точка на любовта ми, задълженията ми, разума и чувствата ми. Обичам да затаявам дъха си тук. Между вселените. Всичко тук е някак добре подредено, премерено и достатъчно. Свят за двама, в който само любовта и това че другия го има е от значение. Часовникът трака. Времето лети. Вятърът разказва приказката. На нас не ни остава нищо друго освен да слушаме, да слушаме, да слушаме, и да играем главните роли в нея. А поуките ще са си за нас. Но вече сме достатъчно силни, за да ги приемeм без страх. Аз вече съм доста силна. Вярвам, че ти също. Просто… продължаваме да следваме посоката! А тя ще ни отведе до Мястото! Когато моментът настъпи…До тогава – да правим добро! Просто е. Този порив е винаги вътре в нас. Остава само да го насочим в правилната посока и резултатите няма да закъснеят…

25.01.2016г.

Елица