Powered By Blogger

петък, 15 януари 2016 г.

Вечността в едничък час...



Час едничък…
(споделено от реката на вятъра)

вечността ни събира
живота – разделя
всичко друго е път и порой
искам теб да намеря
да мечтая и пея
там от ляво
до десен завой..

силуета ти викам
и по вятър докосвам
твойте длани сред сноп тишина
аз душата ти искам
със очи омагьосвам
тихо пътя към мойта
врата

час едничък ни чака
да поемем нагоре
сред звезди да разперим крила
ти при мене ела
тук е само покоя
на безкрайната нишка
съдба

15.01.2016г.
Елица


*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар