Вероятности...

                                    Вероятности…

вода съм и извирам от снега

навял в сърцето ти и във душата

изчезнах в синевата без следа

но ти ме дириш още в тишината

обичаш ме с безмълвния си глас

съня ми топлиш в свойта необятност

и все така вълшебната ми власт

дописваш в свойта мъжка вероятност

летим в простора като две звезди

параболите лекичко чертаем

ще се докоснем вярваш го нали

един на друг когато се признаем

сега ни пази синьото небе

и вярата дълбока във мечтите

оставам в тебе влюбено дете

а пътя ни към бъдното открит е

05.01.2016г.

Елица

                                           *****

NOTE: Това стихо го провокира Юлето, с тази песничка, която беше пуснала снощи за лека нощ в групата ни. Стихото е посветено на Невъзможната любов, която въпреки че е невъзможна си съществува, силна е и вълнува душите. Песничката много ми хареса. Така че, нека е поздрав за теб, и за теб и въобще за всички, които наминат и хвърлят око на поста. А това е първото стихо, което пиша през новата година. Дано все така писателско да ми е и през Цялата 2016-ta година и 365 дни пак да си споделям тук - във Вятърничкото ми всички необикновенни романтични възприятия, търсения, творчески похвати и интересности, които извират от дълбините на душата ми. И най-важното - пожелавам на читателите си да обичат всеотдайно и докрай, а така също да се радват на истинска и всепоглъщаща обич от всички свои близки и приятели! След всичко остава само Любовта! :)

                                                                                         Eли*